Историята на шоколада започва преди поне 4000 години в Египет. Подобни на шоколад сладкиши се продавали на пазара още през 1566 г. пр. н. е. Въпреки това същинският шоколад се появил едва в момента, в който ацтеките и маите открили какаовото растение, така че родината на шоколада е именно Мексико. Заради шоколада индианците правели човешки жертвоприношения. Европа открила вкусната напитка през XVI в. Отначало тя била достъпна главно за мъжете, едва през XVII в. и на децата им разрешили да пийват шоколад. Твърдата му форма пък се родила чак през XIX век. Някъде към 600 г. от н. е. маите се преселили в северните райони на Южна Америка и създали най-старите известни какаови плантации на полуостров Юкатан в Мексико. Смята се дори, че маите са познавали какаото няколко века преди тази дата. Древните жители на Южна Америка приемали какаото като ценна стока и го използвали като средство за разплащане и единица за пресмятане на количество. Маите и ацтеките използвали зърната на какаовото дърво, за да направят от тях напитка, която нарекли "ксокоатъл". Според древна ацтекска легенда какаото било донесено от рая, а който изядял плода на какаовото дърво, получавал мъдрост и сила.-------------------------
Ацтеките вярвали, че бог Куетцалкоатъл се спуснал от Рая на Земята по лъча на Зорницата с какаово дърво и го дал на хората. После ги научил как да пекат и стриват какаовите зърна и да правят от тях хранително тесто, което се разтваряло във вода. С течение на времето ацтеките започнали да прибавят към напитката различни подправки.
Дали й името "чокоатъл" или "горчива вода",
която според техните вярвания дарявала всеобща мъдрост и знание. Смята се, че думата "шоколад" идва от "ксокоатъл" на езика на маите, а "какао" - от ацтекската дума "какауатъл". Мексиканските индианци обединили думата "чоко" - пяна, и "атъл" - вода, за да достигнат до думата "шоколад". В началото той бил само напитка. Тя се предавала от ръка на ръка в глинена купа по време на сватбения ритуал в Южна Америка през XII в.
Според мексиканската митология шоколадът бил любимата напитка на боговете и те дарили хората с какаото като благословия от бога на въздуха. Древните мексиканци вярвали още, че пазителки на какаото били богинята на храната Тонакатекутли и богинята на водата Калчиутлукуе. Всяка година в тяхна чест мексиканците извършвали човешки жертвоприношения. Последната храна на жертвата била именно какао.
На Христофор Колумб се приписва заслугата за внасянето на какаото в Европа. До 1492 г. Старият свят не знаел нищо за шоколада. Испанският крал Фердинанд и кралица Изабела за първи път видели основната съставка на шоколада - какаото, когато Колумб се завърнал триумфално и положил в краката им цял куп причудливи и непознати неща. Измежду тях се търкаляли и няколко тъмнокафяви зърна, които приличали на бадеми. Това били какаови зърна, от които днес се правят всички видове шоколад. Кралят и кралицата обаче не оценили важността на това откритие. Едва испанският завоевател Ернан Кортес пръв разбрал какви търговски преимущества предоставял Новият свят.
Храната на боговете
Докато предвождал испанските войски при превземането на Мексико, Кортес открил, че ацтеките използвали какаовите зърна, за да приготвят царското питие, което те наричали "чокоатъл". През 1519 г. император Монтесума, за когото се говорело, че изпивал по 50 чаши от ароматната напитка на ден, сервирал шоколада на испанските си гости в огромни златни чаши, като храна на боговете. Фактът, че императорът консумирал своя "чокоатъл" с големи чаши, преди да влезе в харема си, навел испанците на мисълта, че новата напитка действала и като афродизиак.
Въпреки че бил напитката на кралете, чокоатълът на Монтесума бил твърде горчив за европейския вкус и испанците никак не го харесали. За да направят сместа по-приятна на вкус за европейците, Кортес и сънародниците му решили да я подсладят с тръстикова захар. Докато стигне до Испания, напитката претърпяла още няколко промени. Конкистадорите решили да я смесят с други новооткрити подправки, като канела и ванилия. Най-накрая някой стигнал до заключението, че шоколадът ще има по-добър вкус, ако се сервира горещ. Новата напитка се харесала страшно много на испанците, особено на членовете на аристокрацията. Испания мъдро започнала да отглежда какао в отвъдморските си колонии, което сложило началото на доста доходна търговия. Въпреки това испанците предпочели да запазят в тайна изкуството на производството на какао в продължение на близо век.
Шоколадът превзема Европа
Испанските монаси, които били посветени в обработката на какаовите зърна, в края на краищата издали тайната. Не минало много време, преди цяла Европа да признае шоколада за вкусна и здравословна храна. В този период шоколадът бил познат като напитка, а не като твърди блокчета. За известно време дори бил предпочитаното питие на френския двор, който по това време диктувал модата в Европа. Когато испанската принцеса Мария Тереза била сгодена за френския крал Луи XIV, тя подарила на бъдещия си жених като годежен подарък шоколад в елегантно инкрустирана дървена кутия. Навикът да се пие шоколад преминал Ламанша и стигнал до Великобритания.
Смята се, че първият ресторант за шоколад бил открит от един французин в Лондон през 1657 г. Цената му била доста висока и англичаните го приемали като напитката на елита. Испанският историк Овиедо, творил през XVI век, пише: "Само богатите и благородниците можели да си позволят да пият шоколад, защото това буквално означавало да пият пари. Какаото се използвало като разменна монета между всички националности. Така например в Никарагуа един заек се продавал за 10 какаови пръчки, а със 100 какаови зърна можел да се купи доста сносен роб."
Шоколадът бил използван дори като лекарство от много водещи лекари по онова време. Кристофър Лудвиг Хофман го препоръчвал като илач за много болести.
Отначало шоколадът бил считан за типично мъжка напитка. Едва през XVII в. започнали да го дават и на деца. Към шоколада се слагали и много добавки: мляко, вино, бира, подсладители и подправки. Пиенето на шоколад освен всичко друго
се смятало за страшно модно и престижно.
През 1674 г. се появил и твърд шоколад под формата на рула и торти. Около 1847 г. фирмата "Фрай и синове" пуснала на пазара първия шоколад в съвременния му вид.
Ръчните методи на производство, прилагани в малките магазини, с времето отстъпили на масовото производство на шоколад. Преходът бил ускорен и от настъплението на усъвършенствания парен двигател, който механизирал процеса на стриване на какаото и цената му станала по-достъпна.
XIX век донесъл няколко революционни нововъведения в историята на шоколада. През 1828 г. холандският майстор на шоколад С. Дж. ван Хотен изобретил какаовата преса, която допълнително намалила цената на напитката. Освен това качеството на шоколада се подобрило значително, като част от какаовото масло било изстискано и течността станала по-фина.
През 1847 г. една английска компания пуснала на пазара твърд шоколад за ядене, като усъвършенствала течния шоколад. Друго нововъведение се родило през 1876 г. във Вевей, Швейцария. Тогава швейцарецът Даниел Петер измислил механизъм как да прибави мляко към шоколада. Така се родил млечният шоколад, който познаваме днес. Петер занесъл своето изобретение в швейцарската фирма "Нестле", която днес е най-големият производител на шоколад в света. През 1879 г. друг швейцарец, Радолф Линд от Берн, направил шоколад, който буквално се топял в устата.
В Съединените щати шоколадът стъпил за първи път през 1765 г., когато Джон Ханан донесъл какаови зърна от Западните Индии в Масачузетс, за да ги обработи с помощта на д-р Джеймс Бейкър. В същия град била построена и първата фабрика за шоколад.
По време на Втората световна война щатското правителство оценило ролята на шоколада при изхранването и повдигането на духа на съюзническите сили. Много от войниците посрещнали с благодарност джобните шоколадчета, които им давали сила да издържат мъчителните изпитания, докато пристигнели допълнителни запаси от храни. Шоколад е бил използван дори в Космоса като част от хранителния режим на американските космонавти.
